Пекин, Китай
Забраненият град е дворцов комплекс в центъра на Пекин. До революцията през 1911 г. тук са живеели и управлявали китайските императори от династиите Мин и Цин. Достъпът до двореца бил забранен за обикновеното население, което обяснява името му. Строежът на дворцовия комплекс започва в началото на 15 в. За целта тук са привлечени хиляди майстори и работници, които изграждат множество двореци, административни сгради, библиотеки, храмове, павилиони, улици, градини и дворове. Строен в продължение на 15 години, дворцовият комплекс е истински град в града, отделен от външният свят с 11 м. висока, 8,62 м. широка и 3400 м. дълга правоъгълна червена стена, заобиколена широк 52 м и дълбок 6 м ров с вода, наричан "Златна вода". Броят на стаите е ограничен до 9999, защото според китайците числото 10 000 символично представлява "безкрайност", а само боговете можели да притежават дворец с 10 000 стаи.
След обявяването на Китай за република 6-годишният император Пу И е принуден да абдикира, но новият политически режим позволява на императора да задържи титлата си и да остане да живее във Вътрешния двор на Забранения град, а Външният е предаден на републиканските власти. След 1924 г. императорът е принуден завинаги да напусне двореца, който получава статут на музей. Забраненият град е включен в Списъка за световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1987 г.