Лисабон, Португалия
Лисабон е столица и най-голям град на Португалия с население от близо 600 000 жители, а с предградията - около 2 800 000 души. Разположен е при вливането на река Тежу в Атлантическия океан. Основан е като финикийска или гръцка колония, след завладяването от римляните градът е включен в провинция Лузитания. Завладян е от маврите около 711 г. и е отново превзет през 1147 г. от Афонсу Енрикеш, първия крал на Португалия. Лисабон става столица на страната през 1260 г., а през 1290 г. е основан Лисабонският университет. Лисабон достига своя най-голям разцвет през 16 век, по време на Португалската империя. Той се превръща в европейски център на търговията с Азия, като в същото време в него се излива златото, произвеждано в Бразилия. Този подем не е прекъснат и от тежкото земетресение на 26 януари 1531 г., при което загиват хиляди жители на града. На 1 ноември 1755 г. Лисабон е засегнат от голямото Лисабонско земетресение, при което загиват около 90 000 души, около 1/3 от жителите на града, и почти всички сгради са разрушени. Градът е възстановен по план на маркиз Помбал. Лисабон е център на републикански метеж през октомври 1910 г., както и на Революцията на карамфилите от 25 април 1974 г., довела до демократизирането на Португалия.