Площад “Бан Йосип Йелачич” се намира в самия център на Загреб и съществува от XVII век. Сградите около днешния площад са били строени в течение на стотина години и представляват палитра от стилове - от класицизъм и сецесион до модернизъм. Най-старата сграда на площада, на №15, е построена през 1827 г. Според една легенда, Загреб е получил името си от случайна среща на този площад, когато един епископ извикал на едно момиче, което стояло до кладенеца: “Мандо, заграби /загреби/” и оттогава кладенецът се нарича Мандушевац, а градът Загреб. Самата дума “загреб”, обаче, означава окоп, бразда, или ров и може пък и факта, че градът е бил заобиколен с ров да е дал името на града. Фонтанът Мандушевац, разположен в източната част на площада, се намира само на няколко стъпки от истинския извор. Той е атракция и за туристите, и за жителите на Загреб, които хвърлят монети в него за късмет.
Площад “Бан Йосип Йелачич” има няколко имена. Първо е бил кръстен на извора “Мандушевац”, до 1641г., когато градската управа решила да превърне тази площ от извор в пазар: не е имало място за увеличаване на пазарите в Каптол и Градец и било решено пазарът да се премести в долната част на града. С разрастването на града пазарното място ставало все по-важно и престанало да бъде покрайнина, а се превърнало в главен градски площад. Името на площада било променено на “Харминца”, а “харминц” се наричала вносната такса на стоките, която била събирана на пазара. По това време площад “Харминца” бил заобиколен от север и изток с къщи. В края на XVIII век на площада била построена голяма болница, от която на улица “Илица” №1 е запазен “Параклисът на Ранения Исус”. В средата на ХІХ век площадът отново бил преименуван, този път на името на хърватския бан Йосип Йелачич. След Втората световна война комунистическото правителство променило името на “Републикански площад” и наредило да се махне статуята на вицекраля. През 1991г. статуята била върната на мястото й, а площадът си възвърнал отново предишното име.